17 ene 2008, 12:06

Красота

  Poesía
854 0 14

Цялата облечена във бяло

и гордо вдигната глава.

Църковен мир изпълва мойто тяло,

докоснато от женска красота.

 

Децата палави във парка,

унесени в някаква игра.

Картина прелестна създават

на чиста, нежна красота.

 

Зимата - сезон усоен,

обгръща ни със белота

и сняг, и скреж, и дъжд пороен

превръщат се в студена красота.

 

Вперил поглед към морето,

седнал на коралова скала.

Там, където слива се с небето,

е пределът земна красота.

 

Слънцето едва догаря,

прикрило свойта светлина.

След него, някъде в безкрая,

съзирам непозната красота.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Леонид Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...