17 ene 2008, 12:06

Красота

  Poesía
857 0 14

Цялата облечена във бяло

и гордо вдигната глава.

Църковен мир изпълва мойто тяло,

докоснато от женска красота.

 

Децата палави във парка,

унесени в някаква игра.

Картина прелестна създават

на чиста, нежна красота.

 

Зимата - сезон усоен,

обгръща ни със белота

и сняг, и скреж, и дъжд пороен

превръщат се в студена красота.

 

Вперил поглед към морето,

седнал на коралова скала.

Там, където слива се с небето,

е пределът земна красота.

 

Слънцето едва догаря,

прикрило свойта светлина.

След него, някъде в безкрая,

съзирам непозната красота.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Леонид Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...