17 ene 2008, 12:06

Красота

  Poesía
861 0 14

Цялата облечена във бяло

и гордо вдигната глава.

Църковен мир изпълва мойто тяло,

докоснато от женска красота.

 

Децата палави във парка,

унесени в някаква игра.

Картина прелестна създават

на чиста, нежна красота.

 

Зимата - сезон усоен,

обгръща ни със белота

и сняг, и скреж, и дъжд пороен

превръщат се в студена красота.

 

Вперил поглед към морето,

седнал на коралова скала.

Там, където слива се с небето,

е пределът земна красота.

 

Слънцето едва догаря,

прикрило свойта светлина.

След него, някъде в безкрая,

съзирам непозната красота.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Леонид Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...