Красота
Цялата облечена във бяло
и гордо вдигната глава.
Църковен мир изпълва мойто тяло,
докоснато от женска красота.
Децата палави във парка,
унесени в някаква игра.
Картина прелестна създават
на чиста, нежна красота.
Зимата - сезон усоен,
обгръща ни със белота
и сняг, и скреж, и дъжд пороен
превръщат се в студена красота.
Вперил поглед към морето,
седнал на коралова скала.
Там, където слива се с небето,
е пределът земна красота.
Слънцето едва догаря,
прикрило свойта светлина.
След него, някъде в безкрая,
съзирам непозната красота.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Леонид Стоянов Все права защищены
