бармах (Леонид Стоянов)
103 724
17.01.2008 г., 12:06 ч.

Красота 

  Поезия
737 0 14

Цялата облечена във бяло

и гордо вдигната глава.

Църковен мир изпълва мойто тяло,

докоснато от женска красота.

 

Децата палави във парка,

унесени в някаква игра.

Картина прелестна създават

на чиста, нежна красота.

 

Зимата - сезон усоен,

обгръща ни със белота

и сняг, и скреж, и дъжд пороен

превръщат се в студена красота.

 

Вперил поглед към морето,

седнал на коралова скала.

Там, където слива се с небето,

е пределът земна красота.

 

Слънцето едва догаря,

прикрило свойта светлина.

След него, някъде в безкрая,

съзирам непозната красота.

© Леонид Стоянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??