28 nov 2006, 23:01

Красота...

  Poesía
917 0 5
Красота ...

 

Цветът ми е наситено червено

прошарено от бистра ранна роса.

Идвам с крила от тишина и мир.

Лека съм и се нося над водата.

В отражението долу виждам

очи дълбоки и вековни.

Косите ми са сплетени цветя.

Край мен се носи мириса на късно лято.

Когато съм тъжна изгряват звезди,

а когато съм весела пече слънце.

Обичам да обикалям света

и да правя хората щастливи.

А те да ме наричат просто Муза.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Велина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...