28.11.2006 г., 23:01

Красота...

914 0 5
Красота ...

 

Цветът ми е наситено червено

прошарено от бистра ранна роса.

Идвам с крила от тишина и мир.

Лека съм и се нося над водата.

В отражението долу виждам

очи дълбоки и вековни.

Косите ми са сплетени цветя.

Край мен се носи мириса на късно лято.

Когато съм тъжна изгряват звезди,

а когато съм весела пече слънце.

Обичам да обикалям света

и да правя хората щастливи.

А те да ме наричат просто Муза.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...