Цветът ми е наситено червено
прошарено от бистра ранна роса.
Идвам с крила от тишина и мир.
Лека съм и се нося над водата.
В отражението долу виждам
очи дълбоки и вековни.
Косите ми са сплетени цветя.
Край мен се носи мириса на късно лято.
Когато съм тъжна изгряват звезди,
а когато съм весела пече слънце.
Обичам да обикалям света
и да правя хората щастливи.
А те да ме наричат просто Муза.
© Велина All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
