27 ago 2011, 9:43

Красотата...

824 0 3

                    ... любими, боли

и неочаквано страшна прорязва

точно, когато мислиш си ти,

че всъщност нежно те пази.

 

Красотата, любими, е меч,

който студен без милост наказва

и винаги носиш със теб

в топлата, в ранимата пазва.

 

Красотата, любими, е съд

с рождението заклеймена присъда

за изпълнен с перипетии път,

водещ към щастливото сбъдване...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Камелия Виденова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Аз благодаря, че прочете
  • Напълно правилно си ме разбрал
  • Интересна хрумка за заглавието, което става част от първия стих! Красотата е дар Божии и тя трябва да си носи Кръста, ако правилно съм вникнал в съдържанието! По-скоро бих сложил произведението към философската категория. Приветствам те, Ками!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...