... любими, боли
и неочаквано страшна прорязва
точно, когато мислиш си ти,
че всъщност нежно те пази.
Красотата, любими, е меч,
който студен без милост наказва
и винаги носиш със теб
в топлата, в ранимата пазва.
Красотата, любими, е съд
с рождението заклеймена присъда
за изпълнен с перипетии път,
водещ към щастливото сбъдване...
© Камелия Виденова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
