without_a_definition (Мария Василева)
259 258
5 sept 2007, 14:48

Кратери 

  Poesía
557 0 3
 

Цветни спомени бавно се събудиха заедно с нас.

Кадрите изригнаха, нажежени като вулкани.

И от замръзналите през нощта, ослепели очи

потекоха погледи, разтопени в изкуствена лава.


Под руините на всичко, неизказано между нас

остана място за поне още едно земетресение.

Стихии ни свързваха,  разделяха ни отломките.

Оцеляването е въпрос на взаимно претърсване.


Недей да ме оправдаваш с твоята сеизмичност.

Нито да търсиш ледове там, където има магма.

Можеш да поискаш от мен поредния катаклизъм.

Колко още кратери ме очакват по пътя към теб?


 

© Мария Василева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??