Кратери
Цветни спомени бавно се събудиха заедно с нас.
Кадрите изригнаха, нажежени като вулкани.
И от замръзналите през нощта, ослепели очи
потекоха погледи, разтопени в изкуствена лава.
Под руините на всичко, неизказано между нас
остана място за поне още едно земетресение.
Стихии ни свързваха, разделяха ни отломките.
Оцеляването е въпрос на взаимно претърсване.
Недей да ме оправдаваш с твоята сеизмичност.
Нито да търсиш ледове там, където има магма.
Можеш да поискаш от мен поредния катаклизъм.
Колко още кратери ме очакват по пътя към теб?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Василева Всички права запазени
