without_a_definition (Мария Василева)
259 258
5.09.2007 г., 14:48 ч.

Кратери 

  Поезия
561 0 3
 

Цветни спомени бавно се събудиха заедно с нас.

Кадрите изригнаха, нажежени като вулкани.

И от замръзналите през нощта, ослепели очи

потекоха погледи, разтопени в изкуствена лава.


Под руините на всичко, неизказано между нас

остана място за поне още едно земетресение.

Стихии ни свързваха,  разделяха ни отломките.

Оцеляването е въпрос на взаимно претърсване.


Недей да ме оправдаваш с твоята сеизмичност.

Нито да търсиш ледове там, където има магма.

Можеш да поискаш от мен поредния катаклизъм.

Колко още кратери ме очакват по пътя към теб?


 

© Мария Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??