Цветни спомени бавно се събудиха заедно с нас.
Кадрите изригнаха, нажежени като вулкани.
И от замръзналите през нощта, ослепели очи
потекоха погледи, разтопени в изкуствена лава.
Под руините на всичко, неизказано между нас
остана място за поне още едно земетресение.
Стихии ни свързваха, разделяха ни отломките.
Оцеляването е въпрос на взаимно претърсване.
Недей да ме оправдаваш с твоята сеизмичност.
Нито да търсиш ледове там, където има магма.
Можеш да поискаш от мен поредния катаклизъм.
Колко още кратери ме очакват по пътя към теб?