Sep 5, 2007, 2:48 PM

Кратери 

  Poetry
532 0 3
 

Цветни спомени бавно се събудиха заедно с нас.

Кадрите изригнаха, нажежени като вулкани.

И от замръзналите през нощта, ослепели очи

потекоха погледи, разтопени в изкуствена лава.


Под руините на всичко, неизказано между нас

остана място за поне още едно земетресение.

Стихии ни свързваха,  разделяха ни отломките.

Оцеляването е въпрос на взаимно претърсване.


Недей да ме оправдаваш с твоята сеизмичност.

Нито да търсиш ледове там, където има магма.

Можеш да поискаш от мен поредния катаклизъм.

Колко още кратери ме очакват по пътя към теб?


 

© Мария Василева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??