5 сент. 2007 г., 14:48

Кратери 

  Поэзия
562 0 3
 

Цветни спомени бавно се събудиха заедно с нас.

Кадрите изригнаха, нажежени като вулкани.

И от замръзналите през нощта, ослепели очи

потекоха погледи, разтопени в изкуствена лава.


Под руините на всичко, неизказано между нас

остана място за поне още едно земетресение.

Стихии ни свързваха,  разделяха ни отломките.

Оцеляването е въпрос на взаимно претърсване.


Недей да ме оправдаваш с твоята сеизмичност.

Нито да търсиш ледове там, където има магма.

Можеш да поискаш от мен поредния катаклизъм.

Колко още кратери ме очакват по пътя към теб?


 

© Мария Василева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??