17 nov 2011, 5:48

Кратка североизточна импресия

  Poesía » Otra
920 0 14

Като северен вятър, като сажда в крилото на гълъба бял,

като мъгла – кичур коса пред ясния поглед небесен,

като рана зараснала, като скъсана струна на гриф отболял

твоите липсващи думи сплитат ръждивите къдри на моята есен.

 

В ръченица нестройна и дива пред очите ми листопадът лудее

и надвиквам цял хоровод от въздишки с твоето име – друго не зная.

Есен с дъх на сол... от студения вятър морската кожа белее...

Зад бодливата тел на твоето дълго мълчание дишат светлите порти на Рая.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...