Като северен вятър, като сажда в крилото на гълъба бял,
като мъгла – кичур коса пред ясния поглед небесен,
като рана зараснала, като скъсана струна на гриф отболял
твоите липсващи думи сплитат ръждивите къдри на моята есен.
В ръченица нестройна и дива пред очите ми листопадът лудее
и надвиквам цял хоровод от въздишки с твоето име – друго не зная.
Есен с дъх на сол... от студения вятър морската кожа белее...
Зад бодливата тел на твоето дълго мълчание дишат светлите порти на Рая.