Краткият наш живот
в сравнение със вечността,
все някога ще свърши.
Съдбата всеки е дарила
със отредения ни дял
от радости, тъги, мечти,
стремежи, болка и любов.
И ето ни - по цял ден тичаме
да гоним своите надежди.
Спъваме се, падаме
и пак напред,
учим се от грешките.
Стремим се всеки ден
във празник да превърнем,
като мечтите си
в реалност преобърнем.
Тъй неусетно стигаме до края,
наричан "по-добрия свят".
За всички той един е, зная,
и няма връщане назад.
Достойно трябва да приемем
житейския ни кръговрат:
един умира, друг се ражда,
така устроен е светът.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Василена Т Todos los derechos reservados
