16 янв. 2009 г., 14:18

Краткият наш живот

799 0 4
Животът наш, тъй кратък
в сравнение със вечността,
все някога ще свърши.
Съдбата всеки е дарила
със отредения ни дял
от радости, тъги, мечти,
стремежи, болка и любов.
И ето ни - по цял ден тичаме
да гоним своите надежди.
Спъваме се, падаме
и пак напред,
учим се от грешките.
Стремим се всеки ден
във празник да превърнем,
като мечтите си
в реалност преобърнем.
Тъй неусетно стигаме до края,
наричан "по-добрия свят".
За всички той един е, зная,
и няма връщане назад.
Достойно трябва да приемем
житейския ни кръговрат:
един умира, друг се ражда,
така устроен е светът.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василена Т Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....