16.01.2009 г., 14:18

Краткият наш живот

798 0 4
Животът наш, тъй кратък
в сравнение със вечността,
все някога ще свърши.
Съдбата всеки е дарила
със отредения ни дял
от радости, тъги, мечти,
стремежи, болка и любов.
И ето ни - по цял ден тичаме
да гоним своите надежди.
Спъваме се, падаме
и пак напред,
учим се от грешките.
Стремим се всеки ден
във празник да превърнем,
като мечтите си
в реалност преобърнем.
Тъй неусетно стигаме до края,
наричан "по-добрия свят".
За всички той един е, зная,
и няма връщане назад.
Достойно трябва да приемем
житейския ни кръговрат:
един умира, друг се ражда,
така устроен е светът.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василена Т Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...