16.01.2009 г., 14:18

Краткият наш живот

802 0 4
Животът наш, тъй кратък
в сравнение със вечността,
все някога ще свърши.
Съдбата всеки е дарила
със отредения ни дял
от радости, тъги, мечти,
стремежи, болка и любов.
И ето ни - по цял ден тичаме
да гоним своите надежди.
Спъваме се, падаме
и пак напред,
учим се от грешките.
Стремим се всеки ден
във празник да превърнем,
като мечтите си
в реалност преобърнем.
Тъй неусетно стигаме до края,
наричан "по-добрия свят".
За всички той един е, зная,
и няма връщане назад.
Достойно трябва да приемем
житейския ни кръговрат:
един умира, друг се ражда,
така устроен е светът.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василена Т Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...