28 sept 2021, 0:10

Кратко

Poesía

433 1 1

Изгубих се из хилядите маски.
Непознати в огледалото ме гледат.
А, само исках да намеря щастие.
Като пъзел. Без липсващи парчета.
Загубих ориентация на дъното,
изчезнах от лицето на тълпата
и криех същината си във тъмното,
защото се страхувах да остана,
сам сама, със себе си, без маска,
стискайки парченцето във длани,
което липсва ми, за да си имам щастие.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

anahataroot (Зигфрид В.)

Много харесах! Когато човек остане сам без маски и претенции открива разни неща, как винаги са били там… ееех, добре ми подейства това стихче тая сутрин. (Даже ме вдъхнови да помедитирам малко 😆) поздравления за таланта, Бисе, възхищавам ти се!

2021-09-28T08:52:26+03:00

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0