Sep 28, 2021, 12:10 AM

Кратко 

  Poetry
252 1 1

Изгубих се из хилядите маски.
Непознати в огледалото ме гледат.
А, само исках да намеря щастие.
Като пъзел. Без липсващи парчета.
Загубих ориентация на дъното,
изчезнах от лицето на тълпата
и криех същината си във тъмното,
защото се страхувах да остана,
сам сама, със себе си, без маска,
стискайки парченцето във длани,
което липсва ми, за да си имам щастие.




 

© Бисерка Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много харесах! Когато човек остане сам без маски и претенции открива разни неща, как винаги са били там… ееех, добре ми подейства това стихче тая сутрин. (Даже ме вдъхнови да помедитирам малко 😆) поздравления за таланта, Бисе, възхищавам ти се!
Random works
: ??:??