28.09.2021 г., 0:10 ч.

Кратко 

  Поезия
201 1 1

Изгубих се из хилядите маски.
Непознати в огледалото ме гледат.
А, само исках да намеря щастие.
Като пъзел. Без липсващи парчета.
Загубих ориентация на дъното,
изчезнах от лицето на тълпата
и криех същината си във тъмното,
защото се страхувах да остана,
сам сама, със себе си, без маска,
стискайки парченцето във длани,
което липсва ми, за да си имам щастие.




 

© Бисерка Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много харесах! Когато човек остане сам без маски и претенции открива разни неща, как винаги са били там… ееех, добре ми подейства това стихче тая сутрин. (Даже ме вдъхнови да помедитирам малко 😆) поздравления за таланта, Бисе, възхищавам ти се!
Предложения
: ??:??