Изгубих се из хилядите маски.
Непознати в огледалото ме гледат.
А, само исках да намеря щастие.
Като пъзел. Без липсващи парчета.
Загубих ориентация на дъното,
изчезнах от лицето на тълпата
и криех същината си във тъмното,
защото се страхувах да остана,
сам сама, със себе си, без маска,
стискайки парченцето във длани,
което липсва ми, за да си имам щастие.
© Бисерка Тодорова Всички права запазени