17 nov 2010, 11:06

Кратко недоизречено 

  Poesía
859 0 13

 

Запокитвам триста неволи,

залюлявам безмълвно безкрая

и се чудя как тъжния стон

във морето без гняв да удавя,

 

че нали не то е виновно

за премълчани някакви думи,

недоизказани погледи

и недокоснати струни.

 

Несбъднати чужди желания

тихичко в гръб ме застигат...

а някъде пее мечтата ми

и тъжничко ми се усмихва...

 

 

Бургас, 3.11.2010, 22:50


© Соня Емануилова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??