Запокитвам триста неволи,
залюлявам безмълвно безкрая
и се чудя как тъжния стон
във морето без гняв да удавя,
че нали не то е виновно
за премълчани някакви думи,
недоизказани погледи
и недокоснати струни.
Несбъднати чужди желания
тихичко в гръб ме застигат...
а някъде пее мечтата ми
и тъжничко ми се усмихва...
Бургас, 3.11.2010, 22:50
© Соня Емануилова Todos los derechos reservados
Успех, Соня!