17.11.2010 г., 11:06 ч.

Кратко недоизречено 

  Поезия
858 0 13

 

Запокитвам триста неволи,

залюлявам безмълвно безкрая

и се чудя как тъжния стон

във морето без гняв да удавя,

 

че нали не то е виновно

за премълчани някакви думи,

недоизказани погледи

и недокоснати струни.

 

Несбъднати чужди желания

тихичко в гръб ме застигат...

а някъде пее мечтата ми

и тъжничко ми се усмихва...

 

 

Бургас, 3.11.2010, 22:50


© Соня Емануилова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??