17 нояб. 2010 г., 11:06

Кратко недоизречено

1.1K 0 13

 

Запокитвам триста неволи,

залюлявам безмълвно безкрая

и се чудя как тъжния стон

във морето без гняв да удавя,

 

че нали не то е виновно

за премълчани някакви думи,

недоизказани погледи

и недокоснати струни.

 

Несбъднати чужди желания

тихичко в гръб ме застигат...

а някъде пее мечтата ми

и тъжничко ми се усмихва...

 

 

Бургас, 3.11.2010, 22:50


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Соня Емануилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...