3 nov 2016, 12:11  

Кратко щастие

  Poesía
1.4K 8 17

Превъртя се кръгът от сезони -
с мен на руска рулетка игра.
В есен спря и макар без патрони
ме прошари подобно гора.

Неусетно изниза се времето -
като куче излая - замря.
И под тъмния плащ на ноември
декемврийското слънце изгря.

- Кратко щастие, ти ще ми стигнеш
да пребъдвам сред зимните дни.
Знам, когато сърцето изстине,
само споменът вечно ръми.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поредното прекрасно произведение! Поздрави!
  • Смирение? Пъстро, многоцветно? Разчувства ме!
  • Браво! Съкровенните мигове са кратки!
  • Знам,когато сърцето изстине
    само спомена вечно ръми. Много образно, много поетично. Изказа е точен и обяснява всичко. Сърцето не му е лесно само със спомена да живее.. На него му трябва топла и свежа кръв.
  • Знам, когато сърцето изстине,
    само споменът вечно ръми.....Страхотно си го написал! Обичам стиховете ти! Поздрав!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...