3.11.2016 г., 12:11  

Кратко щастие

1.3K 8 17

Превъртя се кръгът от сезони -
с мен на руска рулетка игра.
В есен спря и макар без патрони
ме прошари подобно гора.

Неусетно изниза се времето -
като куче излая - замря.
И под тъмния плащ на ноември
декемврийското слънце изгря.

- Кратко щастие, ти ще ми стигнеш
да пребъдвам сред зимните дни.
Знам, когато сърцето изстине,
само споменът вечно ръми.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поредното прекрасно произведение! Поздрави!
  • Смирение? Пъстро, многоцветно? Разчувства ме!
  • Браво! Съкровенните мигове са кратки!
  • Знам,когато сърцето изстине
    само спомена вечно ръми. Много образно, много поетично. Изказа е точен и обяснява всичко. Сърцето не му е лесно само със спомена да живее.. На него му трябва топла и свежа кръв.
  • Знам, когато сърцето изстине,
    само споменът вечно ръми.....Страхотно си го написал! Обичам стиховете ти! Поздрав!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...