Nov 3, 2016, 12:11 PM  

Кратко щастие

  Poetry
1.3K 8 17

Превъртя се кръгът от сезони -
с мен на руска рулетка игра.
В есен спря и макар без патрони
ме прошари подобно гора.

Неусетно изниза се времето -
като куче излая - замря.
И под тъмния плащ на ноември
декемврийското слънце изгря.

- Кратко щастие, ти ще ми стигнеш
да пребъдвам сред зимните дни.
Знам, когато сърцето изстине,
само споменът вечно ръми.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поредното прекрасно произведение! Поздрави!
  • Смирение? Пъстро, многоцветно? Разчувства ме!
  • Браво! Съкровенните мигове са кратки!
  • Знам,когато сърцето изстине
    само спомена вечно ръми. Много образно, много поетично. Изказа е точен и обяснява всичко. Сърцето не му е лесно само със спомена да живее.. На него му трябва топла и свежа кръв.
  • Знам, когато сърцето изстине,
    само споменът вечно ръми.....Страхотно си го написал! Обичам стиховете ти! Поздрав!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...