Превъртя се кръгът от сезони -
с мен на руска рулетка игра.
В есен спря и макар без патрони
ме прошари подобно гора.
Неусетно изниза се времето -
като куче излая - замря.
И под тъмния плащ на ноември
декемврийското слънце изгря.
- Кратко щастие, ти ще ми стигнеш
да пребъдвам сред зимните дни.
Знам, когато сърцето изстине,
само споменът вечно ръми.
© Младен Мисана Все права защищены