3 нояб. 2016 г., 12:11 2016-11-03T13:31:00+02:00

Кратко щастие

Поэзия

1.4K 8 17

Превъртя се кръгът от сезони -
с мен на руска рулетка игра.
В есен спря и макар без патрони
ме прошари подобно гора.

Неусетно изниза се времето -
като куче излая - замря.
И под тъмния плащ на ноември
декемврийското слънце изгря.

- Кратко щастие, ти ще ми стигнеш
да пребъдвам сред зимните дни.
Знам, когато сърцето изстине,
само споменът вечно ръми.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Елка (Елка Тодорова)

Поредното прекрасно произведение! Поздрави!

2018-05-25T20:29:45+03:00
esenna (Нина Стоянова)

Смирение? Пъстро, многоцветно? Разчувства ме!

2017-03-12T23:12:35+02:00
Mimoza20 (Мария Николова)

Браво! Съкровенните мигове са кратки!

2017-01-12T23:50:11+02:00
yankova41 (Йонка Янкова)

Знам,когато сърцето изстине
само спомена вечно ръми. Много образно, много поетично. Изказа е точен и обяснява всичко. Сърцето не му е лесно само със спомена да живее.. На него му трябва топла и свежа кръв.

2016-11-14T10:27:57+02:00
geni24 (Евгения Георгиева)

Знам, когато сърцето изстине,
само споменът вечно ръми.....Страхотно си го написал! Обичам стиховете ти! Поздрав!

2016-11-04T22:27:29+02:00