18 abr 2010, 0:54

Кратък танц

  Poesía
938 0 15

Безсилна се оказа мъдростта на утрото

Да спре вакуумните очи глътнали слънцето

Изпили на екс милостта на бурите

В подрязани крила свързали контурите

На  греха на ангели с тъмни ореоли

Излели в цвета им нисковолтови порои

Заковали в кората с ръждиви пирони

Измамно позлатени пълнолунни корони...

Затова плачат и танцуват... Дивите вишни

За миг с вятъра кръстосват саби равно хищни

Като самураи посечени обагрят полята

Пронизват пластовете до Ядрото на Земята

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стеляна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря,Иван. Така е през моите очи. Тези творения, всъщност са неземни, цъфтят края на март и началото на април, когато в Япония започва и учебната година. Символ на новото начало, надеждата, мечтите, въобще на живота в цялата му прелест... Но в същотото време, този техен цъфтеж е за много кратко- няколко дни. След това посипва земята. В това се крие тъга, обреченост...
    В културата им животът на вишната се свързва с този на самураите. Кратък, но велик! А това, което аз съм описала е битка между Японската вишна и Стихията/на природата/...Точно като тази на Самурай, защитаващ идеалите и страната си.
  • Първо ми се стори , че попадам на странен вид акростих, после попаднах в настъпващ катаклизъм,а накрая се усетих последният самурай.Изглежда трябва да се запозная повече с източната култура. Поздравления !!!
  • Много благодаря, че посетихте краткия, но богат живот на Японските вишни...
  • Кратък ама сложен и интересен танц си изтанцувала СТЕЛЕ.ПОЗДРАВИ С УСМИВКА И ТОПЛИНКА!!!
  • Завладява твоят танц - омагьосващи гледки рисуваш!
    Поздравления, Стеляна!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...