Apr 18, 2010, 12:54 AM

Кратък танц

  Poetry
937 0 15

Безсилна се оказа мъдростта на утрото

Да спре вакуумните очи глътнали слънцето

Изпили на екс милостта на бурите

В подрязани крила свързали контурите

На  греха на ангели с тъмни ореоли

Излели в цвета им нисковолтови порои

Заковали в кората с ръждиви пирони

Измамно позлатени пълнолунни корони...

Затова плачат и танцуват... Дивите вишни

За миг с вятъра кръстосват саби равно хищни

Като самураи посечени обагрят полята

Пронизват пластовете до Ядрото на Земята

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стеляна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря,Иван. Така е през моите очи. Тези творения, всъщност са неземни, цъфтят края на март и началото на април, когато в Япония започва и учебната година. Символ на новото начало, надеждата, мечтите, въобще на живота в цялата му прелест... Но в същотото време, този техен цъфтеж е за много кратко- няколко дни. След това посипва земята. В това се крие тъга, обреченост...
    В културата им животът на вишната се свързва с този на самураите. Кратък, но велик! А това, което аз съм описала е битка между Японската вишна и Стихията/на природата/...Точно като тази на Самурай, защитаващ идеалите и страната си.
  • Първо ми се стори , че попадам на странен вид акростих, после попаднах в настъпващ катаклизъм,а накрая се усетих последният самурай.Изглежда трябва да се запозная повече с източната култура. Поздравления !!!
  • Много благодаря, че посетихте краткия, но богат живот на Японските вишни...
  • Кратък ама сложен и интересен танц си изтанцувала СТЕЛЕ.ПОЗДРАВИ С УСМИВКА И ТОПЛИНКА!!!
  • Завладява твоят танц - омагьосващи гледки рисуваш!
    Поздравления, Стеляна!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...