Безсилна се оказа мъдростта на утрото
Да спре вакуумните очи глътнали слънцето
Изпили на екс милостта на бурите
В подрязани крила свързали контурите
На греха на ангели с тъмни ореоли
Излели в цвета им нисковолтови порои
Заковали в кората с ръждиви пирони
Измамно позлатени пълнолунни корони...
Затова плачат и танцуват... Дивите вишни
За миг с вятъра кръстосват саби равно хищни
Като самураи посечени обагрят полята
Пронизват пластовете до Ядрото на Земята