18.04.2010 г., 0:54

Кратък танц

936 0 15

Безсилна се оказа мъдростта на утрото

Да спре вакуумните очи глътнали слънцето

Изпили на екс милостта на бурите

В подрязани крила свързали контурите

На  греха на ангели с тъмни ореоли

Излели в цвета им нисковолтови порои

Заковали в кората с ръждиви пирони

Измамно позлатени пълнолунни корони...

Затова плачат и танцуват... Дивите вишни

За миг с вятъра кръстосват саби равно хищни

Като самураи посечени обагрят полята

Пронизват пластовете до Ядрото на Земята

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стеляна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря,Иван. Така е през моите очи. Тези творения, всъщност са неземни, цъфтят края на март и началото на април, когато в Япония започва и учебната година. Символ на новото начало, надеждата, мечтите, въобще на живота в цялата му прелест... Но в същотото време, този техен цъфтеж е за много кратко- няколко дни. След това посипва земята. В това се крие тъга, обреченост...
    В културата им животът на вишната се свързва с този на самураите. Кратък, но велик! А това, което аз съм описала е битка между Японската вишна и Стихията/на природата/...Точно като тази на Самурай, защитаващ идеалите и страната си.
  • Първо ми се стори , че попадам на странен вид акростих, после попаднах в настъпващ катаклизъм,а накрая се усетих последният самурай.Изглежда трябва да се запозная повече с източната култура. Поздравления !!!
  • Много благодаря, че посетихте краткия, но богат живот на Японските вишни...
  • Кратък ама сложен и интересен танц си изтанцувала СТЕЛЕ.ПОЗДРАВИ С УСМИВКА И ТОПЛИНКА!!!
  • Завладява твоят танц - омагьосващи гледки рисуваш!
    Поздравления, Стеляна!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...