Края на приятелството ни...

Poesía » Otra

1.3K 0 1

Моля ти се, замълчи,

не споменавай и дума, защото боли и горчи!

Какво, забрави ли вече?

Когато на ухо ми рече:

ха, ти само попиваш тъга

и, като ти кажа нещо, се разплакваш на мига!

Хей, ти от злоба ли си скован?

Защо като приятел не изпълни поне един мой блян?

Не, какво направи,

казах ти - мълчи!

Ето, отново забрави,

как нарани сърцето ми,

от болка завинаги спря

и, със сълзи на очи, слънцето за мен вече не огря...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

posh` (Таня Атанасова)

Слънцето няма да спре да изгрява след края на едно приятелство, повярвай. А след време ще разбереш и че това е бил поредният човек, който няма място в живота ти. Съдбата си знае работата и ни праща тези препятствия, за да разберем кои са истинските хора около нас.

2010-06-21T17:33:21+03:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0