Края на приятелството ни...

Poesía » Otra

1.3K 0 1

Моля ти се, замълчи,

не споменавай и дума, защото боли и горчи!

Какво, забрави ли вече?

Когато на ухо ми рече:

ха, ти само попиваш тъга

и, като ти кажа нещо, се разплакваш на мига!

Хей, ти от злоба ли си скован?

Защо като приятел не изпълни поне един мой блян?

Не, какво направи,

казах ти - мълчи!

Ето, отново забрави,

как нарани сърцето ми,

от болка завинаги спря

и, със сълзи на очи, слънцето за мен вече не огря...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

posh` (Таня Атанасова)

Слънцето няма да спре да изгрява след края на едно приятелство, повярвай. А след време ще разбереш и че това е бил поредният човек, който няма място в живота ти. Съдбата си знае работата и ни праща тези препятствия, за да разберем кои са истинските хора около нас.

2010-06-21T17:33:21+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0