21 июн. 2010 г., 17:26

Края на приятелството ни... 

  Поэзия » Другая
1049 0 1

Моля ти се, замълчи,

не споменавай и дума, защото боли и горчи!

Какво, забрави ли вече?

Когато на ухо ми рече:

ха, ти само попиваш тъга

и, като ти кажа нещо, се разплакваш на мига!

Хей, ти от злоба ли си скован?


Защо като приятел не изпълни поне един мой блян?

Не, какво направи,

казах ти - мълчи!

Ето, отново забрави,

как нарани сърцето ми,

от болка завинаги спря

и, със сълзи на очи, слънцето за мен вече не огря...

© Виктория Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Слънцето няма да спре да изгрява след края на едно приятелство, повярвай. А след време ще разбереш и че това е бил поредният човек, който няма място в живота ти. Съдбата си знае работата и ни праща тези препятствия, за да разберем кои са истинските хора около нас.
Предложения
: ??:??