Моля ти се, замълчи,
не споменавай и дума, защото боли и горчи!
Какво, забрави ли вече?
Когато на ухо ми рече:
ха, ти само попиваш тъга
и, като ти кажа нещо, се разплакваш на мига!
Хей, ти от злоба ли си скован?
Защо като приятел не изпълни поне един мой блян?
Не, какво направи,
казах ти - мълчи!
Ето, отново забрави,
как нарани сърцето ми,
от болка завинаги спря
и, със сълзи на очи, слънцето за мен вече не огря...
© Виктория Иванова Все права защищены