21.06.2010 г., 17:26

Края на приятелството ни...

1.3K 0 1

Моля ти се, замълчи,

не споменавай и дума, защото боли и горчи!

Какво, забрави ли вече?

Когато на ухо ми рече:

ха, ти само попиваш тъга

и, като ти кажа нещо, се разплакваш на мига!

Хей, ти от злоба ли си скован?


Защо като приятел не изпълни поне един мой блян?

Не, какво направи,

казах ти - мълчи!

Ето, отново забрави,

как нарани сърцето ми,

от болка завинаги спря

и, със сълзи на очи, слънцето за мен вече не огря...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Слънцето няма да спре да изгрява след края на едно приятелство, повярвай. А след време ще разбереш и че това е бил поредният човек, който няма място в живота ти. Съдбата си знае работата и ни праща тези препятствия, за да разберем кои са истинските хора около нас.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...