Края на приятелството ни...

Poetry » Other

1.3K 0 1

Моля ти се, замълчи,

не споменавай и дума, защото боли и горчи!

Какво, забрави ли вече?

Когато на ухо ми рече:

ха, ти само попиваш тъга

и, като ти кажа нещо, се разплакваш на мига!

Хей, ти от злоба ли си скован?

Защо като приятел не изпълни поне един мой блян?

Не, какво направи,

казах ти - мълчи!

Ето, отново забрави,

как нарани сърцето ми,

от болка завинаги спря

и, със сълзи на очи, слънцето за мен вече не огря...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

posh` (Таня Атанасова)

Слънцето няма да спре да изгрява след края на едно приятелство, повярвай. А след време ще разбереш и че това е бил поредният човек, който няма място в живота ти. Съдбата си знае работата и ни праща тези препятствия, за да разберем кои са истинските хора около нас.

2010-06-21T17:33:21+03:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0