23 jun 2010, 1:58

Краят на дните

  Poesía » Otra
656 0 1

Oт хълмовете спуска се мъгла
зората в мрачен дим се задушава
загина и последната звезда
във пушека на сетната жарава
от равнините пара се издига
от езерото някога прохладно
и днес звезда в водите му намига
една звезда червена, кръвожадна
кърви небето със гореща кръв
сияние от него се усеща
върхът планински то поглъща пръв
скалата стича се така зловеща...
върхът се срути в езеро от кал
от кал червена мръсна и зловонна
дочу се съсък безсловесен жал
последна капка от река безводна
Небето пламна въздухът гори
превръща всичко във море от пепел
звездите падат камъкът скимти

последният си ден и той усетил

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борислав Ангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много силен стих,поздравявам те.Надявам се да изпратим 2012г с красиви спомени и впечатления,а може би ни чака точно това...Дали маите и всички останали грешат в предположенията си?...Остава ни единствено
    Надеждата...

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...