23 jun 2010, 1:58

Краят на дните

  Poesía » Otra
654 0 1

Oт хълмовете спуска се мъгла
зората в мрачен дим се задушава
загина и последната звезда
във пушека на сетната жарава
от равнините пара се издига
от езерото някога прохладно
и днес звезда в водите му намига
една звезда червена, кръвожадна
кърви небето със гореща кръв
сияние от него се усеща
върхът планински то поглъща пръв
скалата стича се така зловеща...
върхът се срути в езеро от кал
от кал червена мръсна и зловонна
дочу се съсък безсловесен жал
последна капка от река безводна
Небето пламна въздухът гори
превръща всичко във море от пепел
звездите падат камъкът скимти

последният си ден и той усетил

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борислав Ангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много силен стих,поздравявам те.Надявам се да изпратим 2012г с красиви спомени и впечатления,а може би ни чака точно това...Дали маите и всички останали грешат в предположенията си?...Остава ни единствено
    Надеждата...

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...