23.06.2010 г., 1:58

Краят на дните

649 0 1

Oт хълмовете спуска се мъгла
зората в мрачен дим се задушава
загина и последната звезда
във пушека на сетната жарава
от равнините пара се издига
от езерото някога прохладно
и днес звезда в водите му намига
една звезда червена, кръвожадна
кърви небето със гореща кръв
сияние от него се усеща
върхът планински то поглъща пръв
скалата стича се така зловеща...
върхът се срути в езеро от кал
от кал червена мръсна и зловонна
дочу се съсък безсловесен жал
последна капка от река безводна
Небето пламна въздухът гори
превръща всичко във море от пепел
звездите падат камъкът скимти

последният си ден и той усетил

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислав Ангелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много силен стих,поздравявам те.Надявам се да изпратим 2012г с красиви спомени и впечатления,а може би ни чака точно това...Дали маите и всички останали грешат в предположенията си?...Остава ни единствено
    Надеждата...

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...