23 июн. 2010 г., 01:58

Краят на дните

655 0 1

Oт хълмовете спуска се мъгла
зората в мрачен дим се задушава
загина и последната звезда
във пушека на сетната жарава
от равнините пара се издига
от езерото някога прохладно
и днес звезда в водите му намига
една звезда червена, кръвожадна
кърви небето със гореща кръв
сияние от него се усеща
върхът планински то поглъща пръв
скалата стича се така зловеща...
върхът се срути в езеро от кал
от кал червена мръсна и зловонна
дочу се съсък безсловесен жал
последна капка от река безводна
Небето пламна въздухът гори
превръща всичко във море от пепел
звездите падат камъкът скимти

последният си ден и той усетил

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борислав Ангелов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много силен стих,поздравявам те.Надявам се да изпратим 2012г с красиви спомени и впечатления,а може би ни чака точно това...Дали маите и всички останали грешат в предположенията си?...Остава ни единствено
    Надеждата...

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...