28 oct 2008, 0:52

Краят на едно начало

1.5K 0 3
Копнеех да те видя на бяла светлина.
Копнеех да хвана твоята ръка.
Носех се в един водовъртеж
от мисли, изпълнени със стремеж.

Беше като в приказа любима,
аз се радвах, че те има.
Времето летеше по-бързо от преди,
аз не исках то да победи.

Почувствах аз студенина,
бях част от тази тишина.
Моят свят се преобърна,
не знаех как да му отвърна.

Изпитвах страх от неизвестното,
мълчанието беше моят крах.
Ронех сълза подир сълза,
без да можех да ги спра.

Нещо липсваше от мен.
Казаха ми, че бях ранен.
Бях загубил нещо, усещах празнота,
единственото, с което не можех да се примиря.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лиричен Герой Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...