Краят на едно начало
Копнеех да те видя на бяла светлина.
Копнеех да хвана твоята ръка.
Носех се в един водовъртеж
от мисли, изпълнени със стремеж.
Беше като в приказа любима,
аз се радвах, че те има.
Времето летеше по-бързо от преди,
аз не исках то да победи.
Почувствах аз студенина,
бях част от тази тишина.
Моят свят се преобърна,
не знаех как да му отвърна.
Изпитвах страх от неизвестното,
мълчанието беше моят крах.
Ронех сълза подир сълза,
без да можех да ги спра.
Нещо липсваше от мен.
Казаха ми, че бях ранен.
Бях загубил нещо, усещах празнота,
единственото, с което не можех да се примиря.
Копнеех да хвана твоята ръка.
Носех се в един водовъртеж
от мисли, изпълнени със стремеж.
Беше като в приказа любима,
аз се радвах, че те има.
Времето летеше по-бързо от преди,
аз не исках то да победи.
Почувствах аз студенина,
бях част от тази тишина.
Моят свят се преобърна,
не знаех как да му отвърна.
Изпитвах страх от неизвестното,
мълчанието беше моят крах.
Ронех сълза подир сълза,
без да можех да ги спра.
Нещо липсваше от мен.
Казаха ми, че бях ранен.
Бях загубил нещо, усещах празнота,
единственото, с което не можех да се примиря.
© Лиричен Герой All rights reserved.
