Краят на лятото

Лятото отива си,

след него тръгваш ти.

Намирам те в спомени

по-студен и от преди.

Протягам аз ръка към теб,

но пред мен - стъклена преграда.

Времето остави в плен

даже спомена за топлината

Надявам се да си щастлив сега,

че огънят превърна се в жарава

и бавно, бавно гасне...

Продължава..

И идва есента... и после зимата -

сезоните един след друг редят се.

Но споменът за теб остана

зад тази стъклена преграда.