22.07.2011 г., 23:30

Краят на лятото

719 0 0

Лятото отива си,

след него тръгваш ти.

Намирам те в спомени

по-студен и от преди.

 

Протягам аз ръка към теб,

но пред мен - стъклена преграда.

Времето остави в плен

даже спомена за топлината

 

Надявам се да си щастлив сега,

че огънят превърна се в жарава

и бавно, бавно гасне...

Продължава..

 

И идва есента... и после зимата -

сезоните един след друг редят се.

Но споменът за теб остана

зад тази стъклена преграда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калина Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...