Краят на лятото
Лятото отива си,
след него тръгваш ти.
Намирам те в спомени
по-студен и от преди.
Протягам аз ръка към теб,
но пред мен - стъклена преграда.
Времето остави в плен
даже спомена за топлината
Надявам се да си щастлив сега,
че огънят превърна се в жарава
и бавно, бавно гасне...
Продължава..
И идва есента... и после зимата -
сезоните един след друг редят се.
Но споменът за теб остана
зад тази стъклена преграда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калина Костадинова Всички права запазени