Jul 22, 2011, 11:30 PM

Краят на лятото

  Poetry
716 0 0

Лятото отива си,

след него тръгваш ти.

Намирам те в спомени

по-студен и от преди.

 

Протягам аз ръка към теб,

но пред мен - стъклена преграда.

Времето остави в плен

даже спомена за топлината

 

Надявам се да си щастлив сега,

че огънят превърна се в жарава

и бавно, бавно гасне...

Продължава..

 

И идва есента... и после зимата -

сезоните един след друг редят се.

Но споменът за теб остана

зад тази стъклена преграда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калина Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...