22 июл. 2011 г., 23:30

Краят на лятото

720 0 0

Лятото отива си,

след него тръгваш ти.

Намирам те в спомени

по-студен и от преди.

 

Протягам аз ръка към теб,

но пред мен - стъклена преграда.

Времето остави в плен

даже спомена за топлината

 

Надявам се да си щастлив сега,

че огънят превърна се в жарава

и бавно, бавно гасне...

Продължава..

 

И идва есента... и после зимата -

сезоните един след друг редят се.

Но споменът за теб остана

зад тази стъклена преграда.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калина Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...