25 ago 2009, 21:45

Краят на началото

  Poesía » Otra
625 0 0

Сега отпивам глътка лимонов сок,
за да лекувам болките си в стомаха.
От три дена страдам от нещо непознато,
като невръстна девойка, получила природен знак.

Аз знам, че само аз съм си виновен -
съдбата си е само моя.
Просто съвпадение или нещастна случайност,
но въпреки това го свързвам с теб.

Сега си пиша може би последното умотворение,
от някой хора наричано стихотворение.
Така си мислех, че е правилно,
ама защо ли си тровя нервите със теб.

Просто спирам да дерзая,
аз пробвах, ти ми обърна гръб.
Макар, че получих един сигнал,
ама това си беше просто "съобщение".

Това са моите съмнения,
ама исках да ги споделя!
Защото все трябва да ги разбереш,
за да знаеш как се чувствам аз!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Дянков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...