25 авг. 2009 г., 21:45

Краят на началото

626 0 0

Сега отпивам глътка лимонов сок,
за да лекувам болките си в стомаха.
От три дена страдам от нещо непознато,
като невръстна девойка, получила природен знак.

Аз знам, че само аз съм си виновен -
съдбата си е само моя.
Просто съвпадение или нещастна случайност,
но въпреки това го свързвам с теб.

Сега си пиша може би последното умотворение,
от някой хора наричано стихотворение.
Така си мислех, че е правилно,
ама защо ли си тровя нервите със теб.

Просто спирам да дерзая,
аз пробвах, ти ми обърна гръб.
Макар, че получих един сигнал,
ама това си беше просто "съобщение".

Това са моите съмнения,
ама исках да ги споделя!
Защото все трябва да ги разбереш,
за да знаеш как се чувствам аз!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Дянков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...