25.08.2009 г., 21:45

Краят на началото

628 0 0

Сега отпивам глътка лимонов сок,
за да лекувам болките си в стомаха.
От три дена страдам от нещо непознато,
като невръстна девойка, получила природен знак.

Аз знам, че само аз съм си виновен -
съдбата си е само моя.
Просто съвпадение или нещастна случайност,
но въпреки това го свързвам с теб.

Сега си пиша може би последното умотворение,
от някой хора наричано стихотворение.
Така си мислех, че е правилно,
ама защо ли си тровя нервите със теб.

Просто спирам да дерзая,
аз пробвах, ти ми обърна гръб.
Макар, че получих един сигнал,
ама това си беше просто "съобщение".

Това са моите съмнения,
ама исках да ги споделя!
Защото все трябва да ги разбереш,
за да знаеш как се чувствам аз!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Дянков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...