25.08.2009 г., 21:45

Краят на началото

629 0 0

Сега отпивам глътка лимонов сок,
за да лекувам болките си в стомаха.
От три дена страдам от нещо непознато,
като невръстна девойка, получила природен знак.

Аз знам, че само аз съм си виновен -
съдбата си е само моя.
Просто съвпадение или нещастна случайност,
но въпреки това го свързвам с теб.

Сега си пиша може би последното умотворение,
от някой хора наричано стихотворение.
Така си мислех, че е правилно,
ама защо ли си тровя нервите със теб.

Просто спирам да дерзая,
аз пробвах, ти ми обърна гръб.
Макар, че получих един сигнал,
ама това си беше просто "съобщение".

Това са моите съмнения,
ама исках да ги споделя!
Защото все трябва да ги разбереш,
за да знаеш как се чувствам аз!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Дянков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...