26 jun 2008, 14:06

Краят на пътя

1K 0 10
 

Разни цигари - последни - димят...

Нечии устни тъжни шептят...

Някакви сълзи се ронят без път...

Сърцето си някой разпъва на кръст...

 

 

Зими безбройни, и много лета...

       В ледове ни сковават, топят ни в нега...

Есенни листи, дъждове в пролетта...

По улуци се стичат, прогниват в калта...

 

 

Самотници - много - щастливци без път...

Неизказани рими, в мрака шептят...

Всичкото - тленно,  в безпорядък гори...

Вселената цяла в един пулс тупти...

 

 

Очите ми търсят - в неизказана лудост...

Душата ми страда - търсеща чудо...

Вярата бяга - далече от мене...

Светът се разпада - подпрян на колене...

 

 

Единият смисъл - загина безславно...

Едната възможност - пропадна коварно...

Единствено ние носим спасение...

Но единствени ние нехаем в безвремие...

 

 

Днеска съм тук - единствено днеска...

Смъртта на неверник - настъпва нощеска...

Предизвестена смърт - на вяра, принципи и идеали...

Оставила след себе си наяве нашите кошмари...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартина Кирилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно...
  • Искам да те поздравя за дълбочината на идеите,за това,че засягаш общочовешки проблеми,защото повечето жени пишат само за любовта.Да,любовта е важна,тя е основна тем в лириката,но има и други теми и проблеми,а ти имаш смелостта да пишеш за тях.
  • Браво!!! Продължавай да пишеш!!! Заслужава си!!!
  • Единствено ние носим спасение

    Много си права!Чудесен стих
  • "Светът се разпада-подпрян на колене..."

    Интересен стих!
    Поздрав,Марти!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...