26 июн. 2008 г., 14:06

Краят на пътя

1K 0 10
 

Разни цигари - последни - димят...

Нечии устни тъжни шептят...

Някакви сълзи се ронят без път...

Сърцето си някой разпъва на кръст...

 

 

Зими безбройни, и много лета...

       В ледове ни сковават, топят ни в нега...

Есенни листи, дъждове в пролетта...

По улуци се стичат, прогниват в калта...

 

 

Самотници - много - щастливци без път...

Неизказани рими, в мрака шептят...

Всичкото - тленно,  в безпорядък гори...

Вселената цяла в един пулс тупти...

 

 

Очите ми търсят - в неизказана лудост...

Душата ми страда - търсеща чудо...

Вярата бяга - далече от мене...

Светът се разпада - подпрян на колене...

 

 

Единият смисъл - загина безславно...

Едната възможност - пропадна коварно...

Единствено ние носим спасение...

Но единствени ние нехаем в безвремие...

 

 

Днеска съм тук - единствено днеска...

Смъртта на неверник - настъпва нощеска...

Предизвестена смърт - на вяра, принципи и идеали...

Оставила след себе си наяве нашите кошмари...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мартина Кирилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно...
  • Искам да те поздравя за дълбочината на идеите,за това,че засягаш общочовешки проблеми,защото повечето жени пишат само за любовта.Да,любовта е важна,тя е основна тем в лириката,но има и други теми и проблеми,а ти имаш смелостта да пишеш за тях.
  • Браво!!! Продължавай да пишеш!!! Заслужава си!!!
  • Единствено ние носим спасение

    Много си права!Чудесен стих
  • "Светът се разпада-подпрян на колене..."

    Интересен стих!
    Поздрав,Марти!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...