26.06.2008 г., 14:06

Краят на пътя

1K 0 10
 

Разни цигари - последни - димят...

Нечии устни тъжни шептят...

Някакви сълзи се ронят без път...

Сърцето си някой разпъва на кръст...

 

 

Зими безбройни, и много лета...

       В ледове ни сковават, топят ни в нега...

Есенни листи, дъждове в пролетта...

По улуци се стичат, прогниват в калта...

 

 

Самотници - много - щастливци без път...

Неизказани рими, в мрака шептят...

Всичкото - тленно,  в безпорядък гори...

Вселената цяла в един пулс тупти...

 

 

Очите ми търсят - в неизказана лудост...

Душата ми страда - търсеща чудо...

Вярата бяга - далече от мене...

Светът се разпада - подпрян на колене...

 

 

Единият смисъл - загина безславно...

Едната възможност - пропадна коварно...

Единствено ние носим спасение...

Но единствени ние нехаем в безвремие...

 

 

Днеска съм тук - единствено днеска...

Смъртта на неверник - настъпва нощеска...

Предизвестена смърт - на вяра, принципи и идеали...

Оставила след себе си наяве нашите кошмари...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартина Кирилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно...
  • Искам да те поздравя за дълбочината на идеите,за това,че засягаш общочовешки проблеми,защото повечето жени пишат само за любовта.Да,любовта е важна,тя е основна тем в лириката,но има и други теми и проблеми,а ти имаш смелостта да пишеш за тях.
  • Браво!!! Продължавай да пишеш!!! Заслужава си!!!
  • Единствено ние носим спасение

    Много си права!Чудесен стих
  • "Светът се разпада-подпрян на колене..."

    Интересен стих!
    Поздрав,Марти!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...