Тя беше от стъкло;
Всеки път във думите се чупеше,
И в ръцете ми;
Сетне ме молеше да остана
И аз оставах
Сред ласките режещи,
Цвят ѝ дарявах,
Тя на мен, нежности
Ала изстиват и капки
и струите;
Не се запечатват,
Изтичат върху ѝ,
Хлъзгат се гладко
Молех се да остане
Поне във белези,
Не за кратко,
Не до залеза
И някъде там си останахме
Неразбрали
Кое по-дълбоко е:
Пукнатината
Или разрезът
© Todos los derechos reservados